МОН: Искат се промени в програмите по математика и география

Математика и география и икономика са сред предметите с най-много теми и понятия, предложени за отпадане или преместване от учителите, участвали в анкетата на Министерството на образованието и науката (МОН) за оценка на учебните програми. Всички педагози в страната бяха поканени да се включат в електронното допитване, отзоваха се над 18 000, съобщиха от МОН.

Преобладава мнението, че програмите са добре структурирани и работещи, но са необходими повече часове за упражнения. Най-сериозно предизвикателство за учителите са новите моменти в учебните програми, като например въвеждането на елементи от областта на статистиката, вероятностите, финансовата грамотност, които изискват повече усилия и нови подходи в преподаването.

Предложенията за оптимизиране на учебното съдържание в началните класове са сравнително малко. Част от учителите смятат, че изучаването на личности и събития от българската история трябва да приключи до Освобождението. Иска се също да отпаднат теми като „Построяване на разклонен алгоритъм по дадено задание“ по компютърно моделиране, „Метрум“ и „Тонови трайности“ по музика, както и отделни понятия по човекът и обществото. Прецизиране на обема от термини се предлага за учебния предмет физическо възпитание и спорт, където акцент трябва да бъде практиката. Според учителите е излишно малките деца да учат например какво е „темп“, „команда“, „противодействие“, „притегляне“, „ориентир“, „отсечка“, „престрояване“, „гръбен кроул“.

В прогимназиален етап предложенията са свързани най-вече с промени по математика, география и икономика, биология и здравно образование и компютърно моделиране. Общата нагласа е в тези класове да се изучават само информационни технологии, без да се въвеждат умения за програмиране и моделиране, или да се обособят два отделни учебни предмета информационни технологии и компютърно моделиране. Предлага се да отпаднат отделни теми, например „Преминаване от език с блоково програмиране към скриптов текстов език“. По география и икономика има искания в прогимназията темата „Балкански полуостров“ да се изучава като част от темата „Европа“, а по математика – „Елементи от вероятност и статистика“ да се премести в по-горен клас.

Според част от учителите по география и икономика в прогимназията не е необходимо да се изисква умението за ориентиране с компас. Някои от тях смятат, че изчисляването на средната гъстота на населението, на действителните разстояния с помощта на числения мащаб, определянето на географски координати по глобус и по карта трябва да се учат, след като учениците са усвоили съответните математически действия в VI клас. Преподаватели по биология и здравно образование са на мнение, че от учениците между V и VII клас не е необходимо да се очаква да описват и илюстрират с примери биоразнообразието и основните категории защитени природни обекти в България.

В първи гимназиален етап предложенията за отпадане на теми и на очаквани резултати от учебните програми са най-често по математика, информатика, география и икономика, биология и здравно образование. По математика това са: „Еднаквости в равнината“ (осева симетрия, ротация, централна симетрия, транслация), „Ирационални уравнения с два квадратни радикала“ и др. Иска се „Елементи от стереометрията” да се изучават в по-горен етап.

По информатика се предлага да отпаднат подтемите „Приложения на условия и циклични конструкции“ и „Съставни типове данни. Едномерен масив“. По география и икономика част от учителите смятат за излишно учениците да могат да изчертават модел на системата Земя, да изработват схема на общата атмосферна циркулация, да посочват начини за преодоляване на суровинно-енергийния и екологичния проблем.

По биология и здравно образование учители искат да отпаднат изискванията за дефиниране на раса и амитоза, за описване на етапите на психосексуалното развитие на личността и ролята на висшата нервна дейност.

Има предложения за олекотяване на програмата по български език и литература в Х клас. Учители искат също да се възползват от възможността да избират между определени произведения. Например, дали да преподават части от „Дядо Горио“ на Оноре дьо Балзак или от „Мадам Бовари“ на Гюстав Флобер. Облекчаване на изискванията се предлага и за осмокласниците, които сега трябва да могат да създават цялостен текст на есе по морален проблем. Предложението е в VIII клас да се заложи работа по отделните части на есето като формулиране на теза /антитеза и на аргументи, а умението да създават цялостен текст да се изисква от деветокласниците.

Всеки втори учител се затруднява да прилага ефективно учебните програми поради липсата на достатъчно учебни помагала и материали, които да му помогнат да ги реализира. Прави впечатление, че с нарастването на класа броят на учителите с такива затруднения се увеличава.

Липсата на добри материални условия е пречка за около 2/3 от учителите по физическо възпитание и спорт в началния етап. В прогимназиален етап това е голям проблем и за преподавателите по изобразително изкуство и музика. Учителите се оплакват също, че нямат възможност да разделят на учениците на групи за провеждане на лабораторни и практически упражнения. Около 20% от анкетираните смятат, че учебната програма се неглижира за сметка на учебника. Най-сериозният проблем според учителите е недостатъчният хорариум часове по техния предмет, което не позволява упражнение и практическо прилагане на наученото.

Работни групи към МОН преглеждат учебните програми по всички общообразователни предмети, изучавани от I до X клас. Част от този процес са проучванията на мненията на учители, ученици и родители.